17.04.2013 г., 14:56 ч.
В градската градина
Господи Исусе!
Градската градина.
Тихо, светло, пусто -
като на картина.
Като на икона -
старецът с бастуна,
кучето бездомно,
брезовата шума.
Ще вървя полека
и назад - до входа.
Моята пътека
никъде не води.
И като заплаха,
и като примамка,
отстрани ми маха
люлякова гранка.
© Райчо Русев Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
твоята пътека води към душата на читателя...
ех, Рай... обичам да ме водиш за ръка
из твоя поетичен рай... -
"И поет си, Райсън, че си и художник!"
:* -
Райсън дето мине
само с два три щриха
пише там картини
и рисува стихове
Уникален си! -
Назад до входа на парка. Или може би до входа на битието? До твоето начало. Ех... Хубаво!
-
"И като заплаха,
и като примамка..."
Разчиташ ги ти тайните знаци, Райчо -
Твоята пътека води към красиви, истински картини! Винаги те чета с удоволствие!
-
Възхищавам се на начина, по който скицираш, как събираш отттук-оттам образи, чувства, настроения и после как с лекота рисуваш с прости думички една прекрасна картина! При теб малкото винаги е много! Поздрав!
-
!!!
-
Поздравления Райчо !Хубаво е когато има " люлякова гранка"
-
Образно, дълбоко!
Люлякова гранка - прелест! -
Много е добро!Супер!!!
-
Аз съм тази гранка -
и от час ти махам!
Поседни на сянка
тук, да си полафим! -
ненадминат си в недоизказаното, сърдечни поздрави!
-
...!!!
-
Супер!
-
!!!
-
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Често се чудя, като те чета: ти какъв си - поет ли, художник ли или пък философ? И не мога да реша, всичките еднакво натежават