В ириса те нося
Люлея те на клепките си, на ръба…
трепкам, трепкам – да не се отрониш,
да не те удавя във сълза, да те задържа,
ако завее, загърми – да се подслòниш!
По-голяма съм от теб – от двадесет лета,
а бях тъй мъничка, когато в миг замина…
оттогаз те пазя, Мамо, от сякаква беда –
познах ги – с ни една не се разминах.
Измислям си беди за теб. И дъх не ми остава –
в огън влизам, свестявам те – за теб умирам!
(Бог реши, и те отне, разбрах – не позволява, ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация