В излъсканото огледало

9.06.2018 г., 11:42 ч.

Поезия » Друга

313 6 5

Сравнява спомена с това,

което вижда в новото начало.

Надбягва се със хвърчила.

Те пеят тук, в излъсканото огледало

онази песничка, която отлетя

на думите с безкрайния покой.

С червило изрисуваната Тя

мечтае да познае кой е Той,

а То, от Теб с лице дареното

желае да си му една и съща.

Глаголът Съм върти вретеното.

Кипи животът в неговата къща.

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

линасветлана (Лина - Светлана Караколева)

2018-06-09T17:23:22+03:00

Е, това вече съгласува нещата, Ади, с глаголните форми... До следващата среща! Сърдечни поздрави!
written-springs (А.Д.)

2018-06-09T17:16:31+03:00

Ах, Караколева, ах...
Patrizzia (Надежда Ангелова)

2018-06-09T11:59:27+03:00

Точно! Но Ще бъде ни крепи.
линасветлана (Лина - Светлана Караколева)

2018-06-09T11:56:14+03:00

В онова което Е сме, Наде! Име и местоимение... Благодаря Ти!
Patrizzia (Надежда Ангелова)

2018-06-09T11:48:37+03:00

Поне при мен този глагол е началото и края на всичко, Лина. Аз Съм, но, ако ти не Си....Замисли ме.