mislitel (Георги Каменов)
1190 11352
8.07.2023 г., 7:58 ч.

В, като вдъхновение 

  Поезия » Друга
224 1 2


В един живот живян, като насън
между кошмарите под чужди одеяла
изгаряно съм в клади от огЪн,
затваряно съм в болничната стая,
където всичко е доволно безопасно,
но никъде не ме убиха!

Защо ли? Мисля, че е ясно -
Прераждах се отново в стиха...

01.07.2023.

© Георги Каменов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Мерси, Ничка, за този страхотен стих!
  • Между сънища и кошмари, луната не заспива.
    Огънят е огън, в слънчевите клади.
    Вулкан и земетръси, в тетрадките пропити.
    Нощите призрачни са и болни, с пижами са изгревите клети.
    Между сънища и кошмари, луната не сънува.
    Сякаш вилици са звездите клони, светулкова инсомния и брокати.
    Не е убийство, а мастило, там където ангелите плачат.
    Свири, свири щурче, в тетрадките пропити.
    Гош, отнесе ме там...
    Поздрави!
Предложения
: ??:??