28.05.2013 г., 12:20 ч.
В края на деня
"а дядо на кривата пейка е седнал...
лулата му. Пълна с ръждиви кошути"
Павлина Йосева - "По-тежък от вятър"
На пейката, под старата смокиня,
седи и пуши. Вече се смрачава.
Изпратил е в земята двама сина
(и колко ли на него му остава?!)
Съседът идва - ужким на раздумка.
Бутилка носи - с вино отлежало.
Но няма ги, избягали са думите.
Мълчат. И с кремъче лулите палят.
Нощта се свлича. Тъмна, мълчалива.
Прибират се животни, птици, хора...
Те тръгват с тежки стъпки. Уж са живи,
а сякаш със Отвъдното говорят.
© Елица Ангелова Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
!!!
-
Благодаря за постоянния ти интерес към моите творби, Сашо!
-
Какво е смърт, и как ли от това боли?
Разбираме едва когато губим близки.
Сърцето се свива и направо кърви.
Дори да стискаш зъби - душата ти сълзи.
А как ли е да се прощаваш с любима?
А как ли е да се прощаваш с децата?
Не може да опишеш тези чувства с дума.
Дано на никой не поднася това съдбата.
-----------------------------------------
Силен и въздействащ стих!
Образен – като жива картина!
Поздравления, Ели! -
Ани, предложеният от теб вариант нарушава и ритмичната стъпка - ямб, и римата "мълчаливи - живи".
Благодаря на всички за стойностните мнения! -
Неизбежно за всеки! Браво!
-
Силно е, като вдъхновението. Въздействащо.
Само мисля, че ще е по добре ако се смени словореда тук:
"Уж са живи" с " "Уж живи са"
Неангажиращо мнение. -
Благодаря на всички за отделеното време и за оценката на стиха ми.
Вдъхновена седмица! -
Написано с много болка!
-
Много!
-
Хубаво е, че все още срещаме твоите красиви послания, Ели! Поздравления!!!
-
Самобитно и тъговно поетично послание.
Аплодисменти, Ели! -
Оживява като картина. Браво, Ели!
-
И на мен ми избягаха думите...Толкова силен стих...
-
Браво, Ели!
Хубав, тежък стих!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
А стъпките се сливат със земята.
и като думи върху мокър пясък
стопяват се надежди в тишината...
Благодаря! Разтърси ме.