В края на лятото искам и аз да си тръгна,
боса да мина под свода на житния клас.
Сякаш венчило, небето над мен да се смъкне
в кръг от отлитащи птици на верен компас.
Искам да мина по тънкия лед на бостана,
ситно напукан от динен червен ледоход.
И при плашилото хляб да разчупя за двама,
нищо, че има в сърцето си плъстен живот.
Пътните вени са станали крехки и тънки.
Пулса им хващам, но само със боси нозе.
Поветът вече заплита кашмирени брънки
и замирисва на пълно със чушки мазе. ...