Дори когато всичко прецъфти
и залезът си пръсне козирката.
Земята – пак ще се върти.
И гълъбче ще гука в небесата.
Ще цвилят край тепето и коне,
развели гриви. Чаткащи с копита.
И пак зората с голи рамене
сред храсти и дървета ще се скита.
И всичко ще изглежда като сън
от приказка за вълци и козлета,
родени край смълчаните скали,
под сенките на цъфнали дръвчета.
Денят отново – пак ще отлети
със птиците, високо над гората.
И може би, с напукани пети,
ще слезе от небето синевата.
Кавал ще свири. Слънце ще пече
по стръмните пътечки на баира,
където вятърът ще скача на въже,
додето залезът на конче се прибира.
И пак ще се разхожда вечерта
край тихите салкъми на Марица,
преди да се накипри есента
за своята последна ръченица.
В която пак с напукани пети
дъждът ще стъпва тежко по тревата.
И пак земята цяла ще кънти.
И гълъбче ще гука в небесата.
© Георги Ревов Всички права запазени