Взех си мирис на море,
грабнах полъха на вятър,
хванах падаща звезда -
скрих я, никой не видя.
Сянката на птичи полет
в шепата си улових,
светлина от слънчев лъч
ме последва - и плених!
Дъжд пороен се изля,
тайно сбирах си вода,
а веднага след това
счупих и парче дъга -
всичко е в една кутия,
там, в душата ми - стихия!
© Теодора Петрова Всички права запазени