Nella_gold (Нели )
841 4525
28.07.2010 г., 14:38 ч.

В мечтите ù - Слънце... 

  Поезия » Оди и поеми
858 0 14

Затвориха я... Сякаш птица в клетка.

Не я попитаха дали така ще е щастлива.

Провесиха над нея няколко опушени тавани

вместо небета... ако реши да литне...

Просто да се срутят,

след тях мазилката на пепел да остане.

И задушаващо, надвесиха небето.

(Притиснаха го с камъни навярно).

А под нозете ù - не беше лесно –

Земята се роеше... на парчета.

Зазидаха прозорците.

Превърнаха ги във долапи –

за мръсни ризи, и мечти-убийци -

във тях заключени с катанци,

да не пропускат никак светлината.

По ъглите на тъмната ù стая-клетка

напускаха и паяци – пазванти.

Не спеше на легло...

Пружина стара, дървена решетка.

Наметната с проядена жилетка,

(и в ролята на одеяло).

А стаята не беше много тясна.

Но липсваше ù въздух, за да диша.

Годините вървяха неизбежно,

задвижвани от скрита центробежна сила.

А тя самата – как да се накаже?!

За времето, останало отвъд стената.

Не можеше. Ръцете не държаха.

Опита със лъжица да копае...

Но сили нямаше да мине там, оттатък.

И там на воля пак да си мечтае...

Подгизнали, завивките кървяха.

Поемаха излишна влага, плесен.

И в мрака нищо друго не остава,

освен да чака светлината.

Не... Претръпнала, не ù тежеше самотата.

Дълбаеше, не виждайки небето,

и слънце, за което дълго бе мечтала –

единствено за нея то да свети...

 

© Нели Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??