6.01.2009 г., 16:10 ч.

В мен е Живота 

  Поезия » Философска
1033 0 34
Безшумна, тъгата понечи да влезе
през нежния мускул на мойто сърце.
Но аз не я пуснах! С окови обвързах
и здраво залостих със яко резе.


Да крача със нея по пътя поиска...
О, не! Нека тя да се скита сама!
А мен върхове ме зоват надалеко-
и трудни да бъдат, ще ги покоря.


И боса, по друми с надежда ще крача,
а кървави, раните нека болят.
Ще зная обаче, че в мен е Живота
и имам си пътя - напред, не назад!

© Петя Кръстева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??