В мига на сладката забрава
Окичена от пролетни цветя,
обагрена със слънце и магия,
поемам в шепи първата роса
и с някаква духовна обич пия.
Аз вярвам в съкровената мечта -
не с меч - една любов ми стига,
без облаци от мрак и пустота,
повярвал, всичко те застига.
Над вдигнати камшици и над сноби,
прииждащи тълпи от лешояди,
душата ми на златен кон се носи ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация