В нощта на идващата буря
Облаци звездите скриха,
а в очакване на буря
даже ветровете свиха
плахата си увертюра.
В мрака, който се сгъстява
хоризонта нейде чезне,
а светът по-малък става,
сякаш във нощта беззвездна...
Тъжна е нощта самотна,
вятърът я забавлява,
но оттатък хоризонта
тежка буря се задава.
С ветрове в небето тича
натежало от тревога,
а една звезда наднича
там като око на Бога...
Облаците се събират
мълнии ги очертават,
ветровете малко спират,
после пак се разиграват...
Всичко се преобразява –
тишината се задъхва,
бурята я обладава
и коварно я отмъква...
Но: след миг ли, два- ли, три- ли:
се завръща триумфално
Бурята, набрала сили,
с цялата си мощ брутално...
А от мълнии подпален
въздухът гори изцяло,
като спомен незабравен
чак от Взривното начало...
Миговете отброени
и заканите не крият...
Като зверове ранени
ветрове стихийни вият...
... Няма връщане обратно
и със Демони познати,
Бурята изви внезапно
и Планетата разклати...
март.2021.
© Коста Качев Всички права запазени