В нощта на спомените...

Много време ме измъчва

спомен ярък и с фине́с –

за една моряшка кръчма

и за бряг далечен днес...

... Всичко бе като легенда

във съдбата на моряк,

след мъглата непрогледна –

изведнъж да видя бряг!...

И там: както се полага

палми, вятър и луна,

а в приятна изненада –

кръчма стара на брега...

А по лунната пътека

озарена с ведрина́

идваше с походка лека

обаятелна Жена...

Нощен бриз вървеше с нея

и разпенваше вълни,

аз пред чудото немеех –

бряг не виждал дълги дни...

... Ако някой каже „нещо“

за „крайбрежните“ жени –

бих му пожелал горещо:

самота до старини́!...

... Казват пиели моряците...

Вярно пием!... Но защо?...

Трезвен кой брои́ маяците –

 сам по земното кълбо!?...

За Великите открития

на далечни времена́ –

кръчмите били́ укрития

и етап от Вечността...

За изгубени в Безкрая

на незнайни ширини́ –

всяка кръчма „кът от рая“

е била в онези дни...

Но Светът това забравил

(няма да се промени́!)

е несправедлив по право

за „моряшките“ жени...

... Помня лунната алея

и вълшебната Жена –

с ореол от страст над нея

как излезе на брега!...

С порив вятърът премина

над искрящите води́

и във този миг Богиня

от мечтите се роди́!...

31.10.2020.

Едно време в Северния пасифик