yotovava (Валентина Йотова)
2626 22177
10.02.2024 г., 11:00 ч.

В някоя друга вселена 

  Поезия » Философска
256 3 7

В НЯКОЯ ДРУГА ВСЕЛЕНА

 

Тя се беше смалила до късче небесна забрадка,

избеляло под жаркото немилостиво светило.

Мама бавно потъваше в бледите сенки на залеза.

С мълчалива усмивка, от която боли и е криво!

 

И какво ли отнасят със себе си нашите майки –             

може би премълчаната болка да носят живота,

най-безсънните нощи, тревогата, тъмната тайна,

че децата прохождат и тръгват – дори с неохота. 

 

А след нея да тичам не мога, да нося бохчата.

Вечността е заблуда, защото смъртни са хората.

От живота ми колко остана – напразно похарчен,

щом краката ми спъва соленият дъх на умората?

 

И защото с десницата щедра навярно броил е

всички мигове Бог и които е нужно да помним.

Миг любов, на смирение, даже миг на безсилие,

миг от детството, в който страхът ни е още бездомен.

 

Тишината полага дланта си на моето рамо,

и лекува душата ми с кратка и хладна милувка.

Ние някога пак ще се срещнем из космоса, мамо –

две – за кратко поспрели, искрици – преди да избухнат.

 

© Валентина Йотова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??