30.09.2008 г., 7:16 ч.

В обятията на тъгата 

  Поезия » Философска
504 0 0
Любовта е крехка роза,
отива си за миг.
И в сърцето ми настава
тъжна приказка, забрава.
Сълзите се ронят,
хиляди във час.
Или в мразовити облаци
потъвам аз завчас.
Защо, по дяволите, никой
не може в този миг
ръката ми да хване
и да ме изтегли с силен вик. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Съни Всички права запазени

Предложения
: ??:??