Притихнал спрял не спи града
Набира сили за след тъмното
И славеите стиснали гърла
Не пеят, не посрещат утрото
Затиснали душите си във страх първичен
Отново пием низки страсти
Мълчим а хора се наричаме
Дали обаче сме пораснали
Притихнал в страх градът убива
Последните щастливи славеи
Космическата тишина постила
Килим от прах и мисли праведни ...