В очакване
Сплела и сгушила
напуканите длани
и изморените нозе.
В очакване на мойте
радости и страхове.
Минаваха облачета бели.
Но буря ме застигна
и ме заблъска, завъртя.
Стопи ме като кристалче
в захарен памук.
Парче по парче ме лапа
животът.
Топят се часовете
като ранни снегове.
И виси страхът във мене.
Ще дочакам ли
утрешния ден!?
А с него дано е и Радостта!
© Мина Конарова Всички права запазени