В очакване на дъжда...*

В електриково-синьо небето

от танцуващи мълни свети,

а в божествен каприз цветовете

нюансират стихийно подвзети...

Черни облаци идват, надвисват

размотават се черни къдели-

всеки миг се очаква да плисне

и въпросът е само: „Къде ли?...”

...Над гората ли, дето уплашени

са се свили зверчета и птички,

или във полетата прашни-

да накваси цветя и тревички?...

Може странник в нощта да подгони

сушина да подири и завет-

в малка стая, пред стара икона

да измоли за родова памет?...

Или някой без обич изсъхнал

във дъжда със надежда ще тича

и със страст, от Стихията  вдъхнал,

ще трепти, съживен да обича...

Там  и скитник измокрен да свие

уморен от съдбата си може-

и със ласка ли някой го скрие

Свободата си да му предложи...

...А възможно е:  нейде далече

да застигне моряк в Океана...

Той тогава, на жажда обречен,

оживял след дъжда ще остане...

Коста Качев

*6-ти август, Преображение Господне,

според църковния календар. От този ден и

времето се „преобразява” от лятно в есенно.