Изгубих те, а даже не съм те притежавала.
Болезнено е, щом фантазиите на прах превръщат се.
Влюбих се, когато снеговете натежаваха,
сега декември е и снеговете пак завръщат се.
Горчиво е и онзи вкус на гняв на устните
засилва се, когато спомените с теб обгръщат ме.
Но късно е, решенията взети са и виждат се.
В очакване на януари, усмихвам се и мислено прегръщам те.
Не ти се сърдя, че искаш да обичаш и да си обичан…
Аз просто закъснях, обикнах, не намерих време да призная.
Ще продължа, ще вървя през преспите, ще дишам…
Сърцето ми е само мускул, ще те преживея, зная.