morphine_09 (Мирослав Георгиев)
40 101
8.08.2023 г., 18:19 ч.

В очите на слепец 

  Поезия » Философска
399 2 6

Вгледах се в очите на слепец.

В онази безконечна празнота.

Лутах се из тях като крадец,

намерих най-желаната мечта.

 

Прегърнах я и бързо затърчах,

обратно към своя кръгозор.

Внезапно на изходя се спрях,

осъзнавайки, че бягам към затвор.

 

Мечтата исках докрай да съхраня.

Моите очи - за битка със раздора.

Тихичко приклекнал, успях да разбера,

че няма ключ за бягство от затвора.

 

До сега слепецът бил съм аз.

Сляп, ала гледащ със мечти.

Знам, че бягайки към сетния си час,

всички гледаме с очите на слепци.

© Мирослав Георгиев Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Таня, Ивита, много ме зарадвахте с написаното и Ви благодаря за него! Бъдете здрави и ни радвайте с всичко, което творите!
  • Трябва всеки миг да бъдеш зрящ,
    леки са затворите тогава.
    Па макар и тихичко горящ,
    зрящият не тъне във забрава.
  • Много благодаря за хубавите думи! Останах безмълвен. Вашият коментар направи деня ми.
  • Много философски мисли и умело изграждане на идеята показваш, въпреки младата си възраст! Това твое стихотворение наистина ме впечатли! Душата ти е с поетична настройка и знам, че ще роди още много чудесни произведения! Пиши, момчето ми!👍🥰
  • Благодаря за милите думи! Радвам се, че съм докоснал някого!
  • Такива стихове обичам да чета! Прекрасно и мъдро написано! Финалът е перфектен:
    "Знам, че бягайки към сетния си час,
    всички гледаме с очите на слепци."
    Поздравявам те!
Предложения
: ??:??