В очите ни звездици малки блеснали,
не са сълзи човече разбери.
Къде ли с поглед пак сме се затичали?
Какво в душите ни отново ще гори?
Пораснахме! Трепета сърцата не напуска,
Игрите, любовта, красивите мечти.
Сърцето колко нежно в нас препуска,
забравяме по някога в душата че боли.
В очите ни звездици малки блеснали,
Отворени! Пред нас любов светът крои.
Сълзите там остават си изсъхнали,
в душите обичта ни нека се рои.
В.Й. 25.03.2016г.
© Васил Йотов Всички права запазени