В опак свят живеем ние, господа!

Днеска изнасилиха старица,

вчера пък дете невръстно, ами да!

Онзи ден пак нечия душица

е предала богу дух на бадева.

В опак свят живеем ние, вижте на!

Снощи бе кръвчицата пролята

на невинна жертва – някоя жена.

Къща нечия пък, за разплата,

в полунощ подир гръмната била.

Във объркан свят живеем, ето на!

Идва празник, весело не става,

атакуват ни с цените, господа,

спекуланти и в лъжа, и в кражба,

днес за жалост поменува се света.

Веригата на омагьосан кръговрат,

във сферата на духовете гладни,

от дето няма път за връщане назад,

в един объркан, враждебно грозен свят,

безмилостно притиснати ни дави.

Тез, от сферата на боговете,

де прогонили са младостта

във чужбина, там, по върховете,

тънат в разкош и суета.

Те не знаят що зове се криза,

недоимък, глад и голота,

че потрита е последна риза

на нещастна нечия душа.

Те царуват – век ли ще царуват

във охолство, лукс и суета?!

Как навеки ли ще мизеруват

мойте братя клети, господа?!

И родината ни, на последно

място вечно ли ще тя стои –

злата участ черна безконечно

ще я души, трови и топи...

                 ***

Във опак свят живеем, господа,

де безнадеждността е вечна –

духът, скован за вечни времена,

угасва в мъка безутешна...

Ще дойде ден, очакваният ден

ще дойде слънчев – лъчезарен,

и над тоз свят, вече разгромен,

ще съградим нов, по-прекрасен...