Аз съм звучащата песен, която
открадна в сърцето ти всички слова,
и отеква в тревожния шепот на ятото,
спряло за отдих в отвесна скала.
В поточето бистро наднича луната,
чиста от пръските жива вода,
а виждам в очите тъй нежна зората,
свила в кравайче самотни листа.
Аз съм заглъхнала песен, която
в нощи самотни в перваза струи
и осветява следите в душата,
от слънцето взела на заем лъчи. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация