В памет на мама
Болест коварна, мъчителна тегне, стискаш очи тя да побегне, бориш се, плачеш, безсилен си вече, спри се, обичам я мама, човече! Път мъчителен, труден, път с огради и телени мрежи, а зад завоя дебне оная - грозна, зловеща, нарежда съдбата, как да я спра, кажи ми, човече? Мама обичам, отива си вече...!
© Димитрина Канева Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
благодаря на всички ,които бяха съпричастни с мен.един цитат;родителите са очите ни,когато ги загубиш ослепяваш;
-
Споделям болката ти,но животът продължава,дори само със спомени вече,но там в сърцето мястото е винаги заето от образа на майката!
-
Прегръщам те, Дима!
До болка позната и изстрадана мъка, която още кърви. Моята майка си отиде по същия начин преди време и ... страшно ми липсва!
Животът продължава, а майките ни съпровождат през целия ни път.
Бъди силна!
Тя ще бъде винаги до теб и ще ти дава сили, винаги, когато си мислиш, че си се изгубила по пътя, ще блесва онази божествена светлина, която ще ти покаже посоката. Това е ореола на звездата "мама".
И знай, че там "някъде" ще бъдете отново заедно ... -
Боли!!! Когато са тук - все не намираме време за тях, а когато ги загубим, загубваме половината от себе си...
Вчера моята майчица имаше рожден ден...Много ми липсва!
И аз споделям болката ти, Дима!
Прегръщам те, сърдечно!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
