В памет на Марко Недялков
Не успя да дойде есенно,
но остави след себе си думи.
Залата слуша унесена,
за любовта няма куршуми.
Запалени свещи,
цветя и роял.
Спомен в глави на приятели
за сърцето, що бе раздал.
09.11.2011
© Вили Тодоров Всички права запазени