В памет на спомена

19.02.2009 г., 0:55 ч.

Поезия » Философска

812 0 18

Убивам спомена си.
Бавно и жестоко.
Разкъсвам дългите му нощи.
По него хвърлям камък,
душата му откъртвам.
Предавам го
на премълчаната съдба.
Обесен на тъгата ми,
душа му давам
от самота.
Целувам го
със крясъци ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

В памет на спомена

Искате да прочетете повече?

Предложения