Уж на добрите Раят бил обречен,
а лошите върлуват – зли пора̀зници*.
Вълкът в човешка кожа е облечен,
а агнето – курбан е то – за празници.
И тласкат ме инат и проклетѝя –
зачената на камък съм се пръкнала,
човешкото в душите да открия,
като светулка – светеща по мръкнало.
Препъвам се и падам, по пътеки,
обръщам всеки камък под нозете си.
За мене ваш'те кръстове са леки,
но чудесата крия – Нá! Вземете си! ...