Недей ме разпилявай като пясък,
стопил се в шепа, докато вървиш.
Ти казваше, че моя страстен блясък
със нищо няма да го замениш.
Превърна ме във дребни песъчинки,
ненужно разпилени по брега.
Не ги поглежда никой в мрака синкав
и ти го пожела за мен това!
© Данаил Таков Всички права запазени