Може би не съществува жена,
която да не се е сблъсквала (поне веднъж)
с лошото момче – мечта.
Той е мил (и същевременно лош).
Той е прекрасен (и същевременно ужасен).
Той е ад и рай.
Той е лошо момче до край.
И въпреки всичко това,
той лесно завърта нашата глава.
Приказки прекрасни знае сигурно сто
и е лесно да хлътнеш по него, докато преброи до едно.
Той е съчетание на добро и зло.
Открие ли те веднъж, и да бягаш, е все едно.
Той винаги знае как да те омае
и с приказки лъжовни към него да те върне без проблем.
Страшен е негодник,
но си в негов плен.
Такова е лошото момче.
Като е при нас - от радост песни пеем.
Като си тръгне – от мъка сълзи леем.
Тръгне ли си – тъгата ни залива.
Защото тръгвайки си, ни убива!
Такова е лошото момче.
И въпреки че знаем, че ще ни боли,
предпочитаме с него да сме, нали?
И да, прекрасен е понякога – друг път не.
Такъв е той – просто лошо момче.
© Мария Костадинова Всички права запазени