В предверието на бурята
... тъй Океанът е прекрасен,
че просто спира ми дъхът!...
Завихрен в залеза изящен –
вечерен бриз ми сочи път...
А корабът напред се носи
към бягащия хоризонт –
в морето влюбени матроси
отронваме с възхита стон...
... но всичко е като Начало
с първичната си красота:
и Океанът величаво,
и залезът преди нощта...
Защото:
Внезапно вятърът утихна,
а Океанът се стаи́,
но после неочакван вихър
размята пенести вълни.
За миг се спусна от небето
необичайна тишина –
угасна залезът и ето:
Светът потъна в тъмнина...
А черна птица с кряк тревожен
размаха яростно крила,
с предчувствие за неотложност
на буря още не дошла...
Във въздуха едно ухание,
с далечен мълниен сигнал –
и спомням си като мечтание
как в много бури съм живял...
...Далечна мълния проблясна,
последва я затихващ гръм -
ех, чувствам се така прекрасно
когато в буря съм навън!...
Когато залезът угасна –
и Океанът потъмня,
тук с аромат на водорасли
и вечност – бе дошла нощта...
... Но все по-плътен става мрака
в предверието на нощта
и Бурята, която чаках
със дива ярост връхлетя́...
20.03.2021.
Едно време в Океаните
© Коста Качев Всички права запазени