В прегръдката на лудостта

18.11.2008 г., 15:32 ч.

Поезия » Философска

496 0 4

Лабиринтно някак си мечтая,

с куршумено студени сетива,

в мен опира се пътека към безкрая,

започва и завършва лудостта.

Избягала от студения олтар,

сама в себе си безропотно се губя

ледена пристъпвам по гореща жар,

открадвам спомени и пак се будя.

Поглеждам се с наивно равнодушие,

а погледа ми- някак странно побелял,

а куршума вените болезнено запушил е...

роза бях, но в чуждоземен ритуал.

Подсъзнателно плета се в самота

полусъбудена с пръсти пак рисувам,

премръзнала търся гореща следа,

нощем не спя и денем будувам.

Ноемврийски дъжд в локвите напукани,

порязани цветята от слана...

изстрелян стон от устните очукани,

предадох се в прегръдката на лудостта!

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.