В ПРЕСЪХНАЛИТЕ КЛАДЕНЦИ НА ДНИТЕ -
мълчат изгубените ни очи...
Под игото на злото, и парите -
светът е полудял. И му личи.
Навярно свят такъв - е много тъжен!
И затова се крия в твоя сън...
Един щурец под прага нощем стърже -
забравил, че животът е навън...
Пътеките съвсем изпиха здрача
на хиляди изстинали слънца...
От тук до моя свят - е само крачка.
И още толкова - до Вечността. ...