11.03.2009 г., 11:47 ч.  

В първата сряда 

  Поезия » Друга
824 0 17


Тъкмо към края на битието,
в първата сряда от есента,
някой покани ме нейде, където
още не беше ми стъпвал крака.

Беше красиво, беше ужасно -
още ми лепне устата от смях...
Зная, че случи се нещо прeкрасно.
Само на мене защо? - не разбрах.

Странно - почувствах се толкова жива -
сякаш не съм и била досега...
Maй си изгубих всичкото сиво
в първата сряда от есента.

Радост Даскалова

© Радост Даскалова Всички права запазени

Авторът е забранил гласуването.
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??