14.03.2017 г., 20:36 ч.

В пътя на разсъмване 

  Поезия » Друга
264 2 4

Тежки ми са вечерите- дългите,

и луната даже не ме радва.

Сякаш чувствата ми са на стъргите

и тъга във мене се прокрадва.

 

Черното изхвърлям за разсънване

и кога петлите ми пропеят,

да се видя в пътя на разсъмване...

И птички рано песни да ми пеят.

 

И с деня си двама да се вдигаме

над земята златна и красива.

Със очи звездите да достигаме

над луната- жълта самодива.

© Никола Апостолов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??