Сутрин спала – недоспала аз,
вземам листа скъсан нощем
и изливам в този ранен час
болката в мен жива още,
дето е изгонила съня
и забола се в душата.
Мислих, че е отшумяла тя,
а пък бърша си сълзата…
Всеки носи някаква тъга,
дето цял живот не стихва.
Претъркулва се пак сив денят –
новият с какво ли идва… ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация