28.04.2013 г., 13:06 ч.  

В развитие 

  Поезия » Философска
485 0 0

В развитие

 

 

Дали Светът отчасти припознава:
Човека стъпил на Земята в здрач,
носител на усмивки, обич, слава
и съдник, надзирател и палач.

Дали светът отчасти ни разбира:
Защо сме зли, когато сме добри?
От кремъка достигнахме Всемира,
но губим себе си със своите души.

Дали Светът отчасти ни познава?
Дали Светът ще бъде Вечно наш?
Това ще е най-тежката награда,
зад нея има болки, труд, кураж.

Дали Светът разбира и приема
борбите за пари, за власт и суета?
В зениците искри една дилема:..
Дали ще подчиним и Любовта?


 

Лъчиста

© ЛЪЧИСТА Всички права запазени

Авторът е забранил гласуването.
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
  • За зетя ли?...Бе малко смотан пада - култура липсва му, фасон, финес... Но Мимето без него пък ще ст...
  • Кобалтовата лудост ме превзема - лъч черен в светлини нормални. Неизживяното е моята поема. Живяното...
  • Мръзнат нозете ми, лед са ръцете ми, минуси пълнят сърцето Зима е. Свиква се. Гледам врабчетата – вс...

Още произведения »