Очите да излъжеш 
не успяваш 
образът пленява 
мисълта
тръпката - 
усеща се през кожата
Вселенски миг 
поражда любовта.
В разстоянието 
от две сърца
искрата 
бърза да прескочи 
разбираш го, 
когато дишането спре,
а във вените ти 
втурне се поточе.
И странен огън 
вътрешно те пали
ходилата ти 
олекват за света 
вървиш, 
не чакаш светофари
на крилото 
на "зелената вълна"!
И когато тихо 
вечерта 
пътят ти завърши 
във прегръдка 
и без въпроси - 
любовта 
обсипва те 
със хиляди целувки
и Слънцето 
превръща се в Луна,
а звездите 
във блестящи изумруди
не търсиш "утре", 
а "сега",
в поля
от цветни пеперуди...