3.04.2009 г., 12:36 ч.
В сбогуването се познахме
пресякоха се пътищата в нас
аз бях земя
а ти небе
заглъхнаха ни стъпките
по хоризонта
две тъжни вертикали
прегърнали сърцата си с ръце
изпратихме илюзиите
със залеза
погребахме копнежите
за сетен път
опитали целувките на изгрева
и знаещи
че винаги ще има следващ ден
пресякоха се пътищата в нас
накрая
в последно сбогом с думите ни
тихо заваля
вертикалите се сляха
с хоризонта
във пътека
една дъга изгря
и бяхме мост но за последно
познахме се във думите
за сбогом
в сбогуване
на собствените светове
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
Така се случва понякога в живота за жалост , и...е тъжно , и боли ...!
-
Благодаря!
-
Случва се и на сбогуване да се познаем, но как само си го изляла! Прелест! Поздрави!
-
Прекрасен стих...
-
Здравей, позната непозната!
Чудесен е стихът ти и толкова познато приятен стилът ти! -
Много силен стих! Поздрави!
-
Път през ЖИТНА нива...
Хлебно! -
Стана ми тъжно.
Красиво е
и нека от сбогом
да стане завръщане.
Поздрави! -
... много, много хубаво...
-
Прекрасен стих - разплаква.Браво!
-
браво! много е добро
-
Е, тази тъжнотийка можеше поне с препинателни да ми я разделиш ... Глътнах я без дъх да си поема
-
:О) Красиво и много прочувствено :О)
...и за жалост да се открием на сбогом е най-красивият край на една история -
... ето там е точката, в която, пресякоха се нашите съдби - едната тръпнеше стакато, а другата бе допирателна - дирижираше - в сърцата лятото...
Прегръщам те! -
Ще има още срещи! В друго време или в друг свят, но ще има! Такава любов, силна и неизживяна ще се прероди!
Поздрави за прекрасния стих! -
Понякога и това се случва - откриваме се на сбогуване. Тъжно, но красиво написано! Благодаря!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
