Отворих си очите ранобудно.
(Дори да знаех, нямаше да спра.)
Пробуждането винаги е трудно.
(Особено с усмивка на уста.)
Оставих си мечтите нависоко.
(И рядко вече сещам се за тях.)
Живеело се лесно без посоки
(когато превъзмогнеш своя страх).
Небето е загадъчно и синьо
(макар че не успях да полетя).
Припомням си отминали години
(дори да мога, няма да ги заменя).
И - искам или не - вървя нататък.
(Не търся вече ничии следи.)
В душата си отгледах добротата.
(Научих ли уроците? Почти...)
© Йордан Илиев Всички права запазени