В сладката си тишина сега спокойно се отпускам,
чувствам удари на моето сърце.
В душевното пространство ще препускам,
измил от злоба моето лице.
В сладката си тишина порасналото детство,
любовта искряща в моето сърце.
Омразата ли в душите ще остане средство?
Изпил до дъно горчивото винце.
В сладката си тишина ще остана влюбен,
пожар дори да изгаря моята душа.
В живота си ще бъда винаги събуден,
ще бъда земен, вървейки с теб пеша. ...