Във собствената кожа оцелявам,
макар и тесничко да е, уви…
Да дишам със усилие успявам
и въздухът понякога дори тежи!
Понякога, когато се огледам,
очаквам да размахам със криле,
но вместо тях – верига ме опъва
и вместо полет – рутина зове!
И вместо да прескачам планини,
попадам в яма – скучно-грозновата,
но пак мечтая шарени дъги,
които да ме канят през полята! ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация