В СПИРАЛИТЕ НА ИДЕЩАТА ВЕЧНОСТ
... за мене няма нищо по-човечно от простичката хорска доброта,
във бездните на идещата Вечност със нея ще си тръгна от света,
със светлата илюзия, че може за мен – все нявга! – някой да рече –
Валерий бе добро човече Божем, и цял живот бе влюбено момче,
вървях със Обич в този свят безкраен и радвах се на хората добри,
и всекиму – добър безлихвен заем, раздавах я – не чини пет пари!
Понякога в постелята се просвах – печален, леко трезвен, огорчен,
и питах в небесата своя Господ – защо се мразят хората край мен?
Защо цял ден за щяло и нещяло се нервят – сякаш диви зверове?
Нали на Мисъл, Дух и тленно Тяло дошли сме всички за минута-две?
И някой ден в Съзвездието Млечно дано да бъде полетът ни мек? ...