В стаята замръзнал като камък,
без душа, без любов, без пламък,
живея аз,
чакайки края,
обичам, но не съм обичан,
за хората съм стълб самотен -
за тях съм безразличен.
Но аз живея с мъка тежка,
сълзите роня непрестанно,
в една убийствена въртележка
аз плача постоянно.
Дори и малкото любов ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация