В святата до полуда белота
Неотменно бялото идва, не стихва, става ясно…
Вали безпощадно бяла, искряща, Тишина пълзяща…
Небесната вода раздипля хрупкаво-свежи воали…
Като от поглед на Бога нахлува снежно-ведра омая
Няма място за еднодневки в тази нова бяла църква,
В нея всяка пъртина е нова, а старата завчас замира.
И само пърхане на птичи следи води към Безкрая.
И само тежките ресни на елховите клони примигват
Настойчиво, небивало светеща святост навяват,
Отвява Небето забравата и бързо довява надежда…