Назаем дъх на чуждо време
в шепи смело днес граби,
че знам, сърцето ти е бреме -
мечта за нечии горчиви дни.
С шепот сътвори милувка,
с всеки поглед мил и нов.
На мъртвото ти дай целувка,
издишай песен в своя ров.
Тоз, който прокопа в съня си,
в съня го и обикна жив.
През пръстите прокапва смисъл
от раната, от кръста крив.
И празна мисъл, изтъкана
от страстен до печал копнеж,
гравира върху твойте устни
от гроба пресен ледна скреж.
© Есенна песен Всички права запазени