Когато градът е заспал,
жената танцува на бал,
облечена в нежен воал,
в морето на спомена бял.
 

Земята под нея бушува.
Телата за допир жадуват.
Подадох ѝ чашата с уиски,
когато си станахме близки.
 

Замлъкна вселената цяла
и вече сме двама на бала.
Навярно е времето спряло
и някак си двамата сляло...
 

Когато нощта ни обхвана,
магията истина стана...
Животът е част от пейзажа.
Дали не копнеем миражи?