3.08.2017 г., 10:45 ч.

В Съня си 

  Поезия » Любовна
317 0 4

 

Нощта се спуска и засипва

Клепачите ти нежни със звезди

Сълзите шеметно политат

Унасяш се, но пак боли...

 

В съня си търсиш ти утеха

Надежда тиха те крепи

Потапяш се в небитието

Но със отворени очи...

 

Там имаш сили да погледнеш

На лъжата грозното лице

Без опасност някой да изтръгне

Красивото ти сърчице...

 

Удавяш се в мечти бленувани

В сънят ти той е мил, щастлив

Но знаеш, че когато си събудена

Споменът отново ще горчи...

 

Оставяш го спокойно да опита

Да ти отдаде това

Което в светлината и през дните

Не пожела и не успя...

 

Дъхът ти леко се забавя

Ненамерил жадната любов

И в съня си ти прощаваш 

За да търсиш пътя нов...

 

© Весела Маркова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Кръговрат е. Веднъж те боли, после ти нанасяш болка, само че изобщо не си даваш сметка... това е абсурдът. Ако някой ден прочета такова нещо от човек, когото аз съм наранила, мисля си, че няма да съм разбрала.
    Но за двуличието и лъжата там оправдания няма!
  • Ако можеше никой да не го е изпитвал всичко това... Но тогава не би трябвало да има и хора, които го причиняват. А винаги по някакъв начин нараняваме най-скъпите си хора.
  • Да за съжаление. Болката изглежда е неизбежна. Благодаря за споделената оценка! 🌸
  • Хубаво казано... всяка от нас го е изпитала💐
Предложения
: ??:??