Лунни и звездичени
секунди
рисуват времето
с дъха си.
А все безвремие ми е
в сърцето.
Черни облачни
акценти
диктуват смисъл в
битието.
А акцентът е един
в сърцето.
Дъхави и мелодични
спомени
за бъдеще мечтаят.
В достатъчност.
А все е недостатъчно
в сърцето.
Необятни и слънчеви
откровения
заспиват загубени
в разсъдъка.
А колко безразсъдно е
в сърцето.
На миражи и пустини
ухае...
Пропива се и деформира.
Безкомпромисно е
нечие присъствие
в сърцето.
Ветрено и листопадно
до дъно
разнищват се мислите
в лабиринт.
А пътищата все са прави
... в сърцето.
По жътви и сеитби
циклично
корени изтръгвам
до наивност.
А изникват те наново
... в сърцето.
© Катя Всички права запазени