Сиротна моя нежна песен,
тъй много закъсняла,
защо дойде
във късна есен -
сезона за раздяла?
Къде бе ти във ранна пролет,
уханно разцъфтяла?...
Сега си без крила
за полет,
ах, идва зима бяла!...
О, аз в сърцето ще те скрия,
за да не зъзнеш вънка.
Снега от тебе
ще изтрия,
та да се лееш звънка!
© Славка Любенова Всички права запазени