В тишината ми – думички-клавиши
Младостта си отива. Това го разбрах.
А Животът намигва ми: „Обичам! И то как!!!”
Още бушуват в мен детските спомени.
Вятъра гоня. Дишам! Прегръщам просторите.
Спирам случайни въздишки отронени.
На злото и мрака крещя: „Недейте да спорите!
Вярата моя – щит срещу вас – пазя я!
Със съкровеното на Бога в златна светлина,
съюзяваме енергиите си с любов. И мечта!
И обич до последния си час ще давам...”
© Павлина Петрова